I am the one who knocks

Алексей погледна през тъмното стъкло на BMV-то. Минувачите не го виждаха. Но и на него му бе безинтересно това, което правеха хората по улицата. За Алексей това бе шляене без цел. Човешката работа, човешките навици не водеха до нищо, защото хората не притежаваха самодисциплина. Затова Алексей успяваше. Методически минаваше през всички проблеми пред господарката му. Светлите очи минаха през тълпата. Задръстването ги държеше на едно място или нямаше да я види. Не бе рускиня. Не бе от града им и по-точно Алексей знаеше точно откъде е. Териториално василевски можеха да ходят из чужди градове, но това не ги правеше по-малко опасни. Алексей излезе от колата и я последва сред тълпата. Удобно тя зави в една уличка с пищни руски малки магазини. Удобно той я последва.


Неприятно ставаше, когато изпуснеше някой от поглед. Затова пък дамата го бе забелязала, приближи се, а Алексей повдигна брадичка, устни в права линия.

Какъв хубав ден. Идеален за пазаруване.
Този път Алиша реши да забегне при руснаците. Харесваше тяхната стока на пазара и често си купуваше неща от там. Било то дрехи, парфюм или просто някакъв сувенир. Харесваше й също свободата. Не обичаше да пазарува с други хора, защото по принцип те много се бавеха при избора на дрехи, докато Алиша беше от бързаците. Влизаше в един магазин и ако нищо не й грабнеше окото, просто излизаше. Това не беше типично за жените, но пък е хубаво да си различен, нали?
Докато обикаляше из магазините, забеляза на няколко пъти сянка зад нея, която не спираше да я преследва. Първоначално Алиша си помисли, че някой иска да я нападне, но после в едно огледало видя, че сянката е на познато лице. Не се сети точно кой е, но го познаваше от някъде.
Реши да не го тормози и сама да се придаде, затова се обърна и се запъти към него.
- Следиш ли ме или така ми се струва? - попита тя.
- Познат си ми отнякъде. Кажи кой си и защо вървиш по петите ми? - допълни тя.

- Не изглеждате притеснена от това, че ви следя.
Руснакът се усмихна тънко. Почти признателен, че всеки един от Василевсите бе толкова силен и умен, че да усеща чуждите присъствия. А и точно тази Василевска нямаше нужда от втори човек. И знаеше коя е. Най-интригуващата от високопоставените, а и Лена я псуваше всеки път до девето коляно, когато някой от плановете на рускинята пропаднеха. Но имаше едно усещане за уважение между двете жени.

- Алексей Сергеевич. Хелиот на Василевската на Сан Петърбург. А вие сте Василевската на Делхи. Не знаех, че ще идвате на гости.

- Да, сетих се кой си. Тази физиономия ми беше позната отнякъде. - каза Али и се засмя.
- И защо трябва да знаеш, че ще идвам? Ее, вярно.. трябваше да ти кажа, за да ми намериш забавление за довечера. Дойдох на пазар, но може да поостана. Ако имаш идеи за вечерта, разбира се.
Али обичаше да се забавлява и да се смее с цяло гърло.

- Вечерно време могат да се правят много забавление. Въпросът е какъв е интереса на една Василевска.

Бе изискана, но не очакваше да е толкова игрива и засмяна. Алексей знаеше и с кого си има взимане-даване. Алиша бе опасна по много по-различни причини от нормалните. А вида ѝ веднага предразполагаше да си по-мил с нея.

- Или мога да остана с вас до края на пазара ви. Градът ми може да не ви хареса.

- Чудно - каза Али и му подаде торбите си
- Имам нужда от носач - продължи тя.
Усмихна се и продължи обиколката си.
Влизаше в най-различни магазини. Пазареше като луда. А Алексей ходеше подир нея с тежките торби.
- Хайде, по-бързо! Какво ми се влачиш? - каза Алиша. Харесваше й да го гледа как се мъчи и как иска да я изкорми и да хвърли всичките чанти върху нея. Изпитваше търпението му. И му се възхищаваше колко голямо е то.
Спряха до един магазин за слънчеви очила. Али взе едни от щанда навън и му ги сложи на очите.
- Много добре ти стоят - каза тя и се изсмя.
Влезе в магазина и му ги плати.
- Да са ти честити - каза Али и му намести очилата по-добре.

Поне не го молеше за мнение. И не го караше да влиза във всеки магазин. Търпеливо и спокойно, Алексей изчакваше василевската да си продължи пазаренето. Красавищата умееше да разсмее продавачките, да се заиграе с всеки и така, магазин през магазин, дори скованите руски лица се огряваха с усмивки. Алексей нямаше нищо против да играе ролята на използваното гадже, стига Алиша да бе щастлива.

- Благодаря. - май поне бяха черни, нормални очила... защото с тази скорост, с която жената бе тръгнала щеше да изкупи целия град, а тепърва трябваше да се прибира със самолет. - Русия ви допада.